държава: Тайланд;
епизоди: 12;
участват: Patiparn Pataveekarn; Phiyada Akkrasenee; Sakawjai Poolsawas; Jamie Booher; Panomkorn Tangtatsawas
сюжет:
Казват, че любовта и шоколадът вървят ръка за ръка - никога не можеш да прецениш дали са изцяло сладки или горчиви и въпреки това им се наслаждаваш до последната хапка. А какво правиш, ако си алергичен към шоколада? Означава ли това, че трябва завинаги да се откажеш от него или напротив - не бива да губиш надежда, защото винаги има начин, когато искаш нещо много, много силно? Докъде може да стигне страхът от страданието и кога трябва да отвориш сърцето си нещо ново и истинско?
Wan е готова да се откаже от всичко в името на любовта - кариера, амбиции и реализация за нея нямат значение, стига да бъде до човека, когото обича, и това й донася само страдания и огорчение. Третирана като прислужница от годеника си и принудена да търпи безкрайните му прищевки и изневери, тя решава, че е време да се погрижи за себе си. С разбито сърце Wan заминава за Швейцария на шестмесечен курс по хотелиерство, за да открие истинското щастие сред заснежените върхове на Алпите.
Chun от друга страна е самотно и отчуждено от света момче. Пренебрегван от баща си и използван непрестанно от капризната си годеница, той не вярва в топлината и искреността на човешките взаимоотношения. За него любовта и шоколадът означават единствено болка - еднакво недостижими и желани и само шестте месеца в Алпите могат завинаги да променят възприятията му.
Сред безкрайните недоразумения и караници, сближени от горчивия си опит в миналото Wan и Chun успяват да открият един в друг надеждата и вярата в бъдещето, които така умело са им се изплъзнали досега.
личен коментар: прекрасна история с истински привкус на шоколад и невероятно поднесен символизъм. Леко ми напомни на корейските драми, може би заради драматизма, лъхащ на моменти. Хареса ми как се развиха взаимоотношенията между двамата - недоверие-приятелство-любов-приятелство. Всичко се случи напълно естествено и сякаш в реда на нещата, тук липсваше абсурдността на други тайландски продукции ( сещате се ). Разбира се, имаше си и своите издънки, но къде без тях и те като че ли избледняват на фона на общата сюжетна линия.
За първи път лошата да ми се стори поне малко по-реалистична от обикновено. Нашата девойка дори имаше достатъчно ум в главата да отсъди кое, как и защо и да вземе решение, което макар и като за отрицателен персонаж, беше обосновано от нейната гледна точка.
Е, като казвам реалистично, имам предвид като за тайландска драма.
Само една забележка имам. Тези тайландци определено не се разбират със снега
ЕПИЗОДИТЕ ОНЛАЙН
